Логически основи в компютъра Изготвил: София Копанарова

Содержание

Слайд 2

Логическите основи на компютъра използват формален апарат, който се нарича математическа


Логическите основи на компютъра използват формален апарат, който се нарича

математическа логика, логическа алгебра или булева алгебра.
Слайд 3

Мнозина учени са дали своя принос за развитието на тази част


Мнозина учени са дали своя принос за развитието на тази част

от математиката, но сме длъжни да споменем ирландския математик Джордж Бул (1815 - 1864), който полага основите на математическата логика (неслучайно се среща и терминът Булева алгебра).
Слайд 4

1. Съждение А) Определение Б) Видове съждения

1. Съждение

А) Определение
Б) Видове съждения

Слайд 5

А) Определение Всяка мисъл или изречение, за което може да се


А) Определение
Всяка мисъл или изречение, за което може да се

каже дали то е вярно т.е. истина или не е вярно т.е. неистина.
Примери
Днес е слънчево.
Аз обичам информатиката, но нямам компютър.
Слайд 6

Ако едно съждение е вярно, казваме че то има верностна стойност

Ако едно съждение е вярно, казваме че то има верностна стойност

истина, а ако не е вярно, казваме че верностната му стойност е неистина (лъжа).
Слайд 7

За означаване на стойността истина се използва Т (true - истина(англ.))

За означаване на стойността истина се използва Т (true - истина(англ.))

или 1, а за означаване на стойността неистина се използва F (false - лъжа(англ.)) или 0.
Слайд 8

Тъй като всяко съждение може да има верностна стойност истина или

Тъй като всяко съждение може да има верностна стойност истина или

неистина (1 или 0), то наричаме логиката двузначна или още двоична.
Слайд 9

Стойностите 1(Т) и 0(F) се наричат съждителни константи, а променливите, които

Стойностите 1(Т) и 0(F) се наричат съждителни константи, а променливите, които

приемат само такива стойности,се наричат съждителни променливи (означават се с буквите от латинската азбука).
Слайд 10

Б) Видове съждения Прости – Съждения, които не съдържат в себе

Б) Видове съждения

Прости – Съждения, които не съдържат в себе си

други съждения, се наричат прости.
Пр. Иван е чернокос.

Сложни – Сложни или съставни се наричат такива съждения, които се състоят от поне две прости съждения.
Пр. Тони също е чернокос, но сега се е изрусил.

Слайд 11

2. Образуване на сложни съждения А) Отношение “И” Б) Отношение “ИЛИ” В) Отношение “НЕ”

2. Образуване на сложни съждения
А) Отношение “И”
Б) Отношение “ИЛИ”
В) Отношение “НЕ”

Слайд 12

А) Отношение “И” Вярно е когато свързаните чрез него съждения са

А) Отношение “И”
Вярно е когато свързаните чрез него съждения са едновременно

верни
Пример 1
Стоян е отличник по информатика, но няма компютър.
Слайд 13

1) Стоян е отличник – истина И Стоян няма компютър –

1) Стоян е отличник – истина
И
Стоян няма компютър –

истина
Следователно съждението е вярно и има верностна стойност 1.
Слайд 14

2) Стоян е отличник – истина И Стоян няма компютър –

2) Стоян е отличник – истина
И
Стоян няма компютър –

неистина
Следователно съждението е невярно и има верностна стойност 0.
Слайд 15

3) Стоян е отличник – неистина И Стоян няма компютър –

3) Стоян е отличник – неистина
И
Стоян няма компютър –

истина
Следователно съждението е невярно и има верностна стойност 0.
Слайд 16

4) Стоян е отличник – неистина И Стоян няма компютър –

4) Стоян е отличник – неистина
И
Стоян няма компютър –

неистина
Следователно съждението е невярно и има верностна стойност 0.
Слайд 17

Б) Отношение “ИЛИ” Вярно е когато поне едно от двете свързани

Б) Отношение “ИЛИ”
Вярно е когато поне едно от двете свързани чрез

него съждения е вярно.
Примери
Ромбът не е квадрат или трапецът е успоредник.
Ромбът е квадрат или трапецът е успоредник.
Робът е квадрат или трапецът е правоъгълник.
Слайд 18

Ромбът не е квадрат – истина или трапецът е успоредник –

Ромбът не е квадрат – истина
или
трапецът е успоредник –

истина
Следователно съждението е вярно и има верностна стойност 1.
Слайд 19

Ромбът е квадрат – неистина или трапецът е успоредник – истина

Ромбът е квадрат – неистина
или
трапецът е успоредник – истина


Следователно съждението е вярно и има верностна стойност 1.
Слайд 20

Ромбът е квадрат – неистина или трапецът е правоъгълник – неистина

Ромбът е квадрат – неистина
или
трапецът е правоъгълник – неистина


Следователно съждението е невярно и има верностна стойност 0.
Слайд 21

В) Отношение “НЕ” За всяко съждение може да се образува неговото

В) Отношение “НЕ”
За всяко съждение може да се образува неговото отрицание.

Ако даденото съждение е истина, то неговото отрицание не е и обратното.
Примери
Информатиката е любимият ми предмет.
Математиката не е любимият ми предмет.
Слайд 22

Информатиката е любимият ми предмет. Отрицанието: Информатиката НЕ е любимият ми предмет.

Информатиката е любимият ми предмет.
Отрицанието:
Информатиката НЕ е любимият ми предмет.

Слайд 23

Математиката не е любимият ми предмет. Отрицанието: Математиката е любимият ми предмет.

Математиката не е любимият ми предмет.
Отрицанието:
Математиката е любимият ми предмет.

Слайд 24

3. Логически променливи и функции А) Конюнкция Б) Дизюнкция В) Инверсия

3. Логически променливи и функции

А) Конюнкция
Б) Дизюнкция
В) Инверсия
Г) Импликация
Д) Изключваща дизюнкция
Е)

Равнозначност
Слайд 25

Начините по които човек може да свързва простите съждения в сложни,

Начините по които човек може да свързва простите съждения в сложни,

както и необходимостта от това да знае как да определи верностната стойност на едно сложно съждение, ако знае стойностите на съставящите го прости, водят до изучаване и класифициране на логическите функции.
Слайд 26

А) Конюнкция логическо умножение ,,И" - конюнкция - има два аргумента

А) Конюнкция
логическо умножение ,,И" - конюнкция - има два аргумента

и има стойност 0, когато поне един от аргументите й има стойност 0, и 1, когато и двата аргумента са равни на 1. Означава се с ^ или с AND, например aANDb или a^b.
Таблица за истинност:
Слайд 27

Б) Дизнюнкция Логическо събиране ,,ИЛИ" - дизюнкция - има два аргумента

Б) Дизнюнкция
Логическо събиране ,,ИЛИ" - дизюнкция - има два аргумента и

има стойност 1, когато поне един от аргументите й има стойност 1, и 0, когато и двата аргумента са равни на 0. Означава се с v или с OR, например aORb или avb.
Таблица за истинност:
Слайд 28

В) Инверсия (!, NOT, ¬ ) логическо отрицание – инверсия –

В) Инверсия (!, NOT, ¬ )
логическо отрицание – инверсия – има

един аргумент и променя стойността му от 1 в 0 или обратно от 0 в 1. Срещат се различни варианти на означаване - !,NOT,¬ .
Таблица за истинност:
Слайд 29

Г) Импликация импликация ( следва, ако … , то …) -

Г) Импликация
импликация ( следва, ако … , то …) - има

два аргумента, като първият се нарича предпоставка, а вторият - следствие. Резултатът от имплимацията е 0, само когато предпоставката е вярна (1), а следствието е грешно (0). В останалите случаи импликацията има стойност 1. Означава се с —>.
Таблица за истинност:
Слайд 30

Д) Изключваща дизюнкция изключващо ,,или"( изкл. дизюнкция, неравнозначност, събиране по модул

Д) Изключваща дизюнкция
изключващо ,,или"( изкл. дизюнкция, неравнозначност, събиране по модул 2)

- има два аргумента и има стойност 0, когато аргументите й имат равни стойности, и 1, когато аргументите й са различни. Означава се с XOR.
Таблица за истинност:
Слайд 31

Е) Равнозначност равнозначност - има два аргумента и има стойност 0,

Е) Равнозначност
равнозначност - има два аргумента и има стойност 0,

когато аргументите й имат различни стойности, и 1, когато аргументите й са равни. Означава се с <—>.
Таблица за истинност:
Слайд 32

4. Закони на Де Морган А) ¬(X ^ Y) = ¬X

4. Закони на Де Морган

А) ¬(X ^ Y) = ¬X v

¬Y
Б) ¬(X v Y) = ¬X ^ ¬ Y
Слайд 33

А) ¬(X ^ Y) = ¬X v ¬Y Отрицанието на конюнкцията

А) ¬(X ^ Y) = ¬X v ¬Y
Отрицанието на конюнкцията е

равно на дизюнкцията на отрицанията.
Слайд 34

Б) ¬(X v Y) = ¬X ^ ¬ Y Отрицанието на

Б) ¬(X v Y) = ¬X ^ ¬ Y
Отрицанието на дизюнкцията

е равно на конюнкцията на отрицанията.
Слайд 35

5. Пресмятане на съждителни изрази

5. Пресмятане на съждителни изрази

Слайд 36

0 Пресметнете всички възможни стойности на израза (p ^ ¬q )

0

Пресметнете всички възможни стойности на израза (p ^ ¬q )

Слайд 37

6. Логически елементи на компютъра това са електронни логически схеми, които реализират елементарни логически функции.

6. Логически елементи на компютъра

това са електронни логически схеми, които

реализират елементарни логически функции.
Слайд 38

Логическите елементи на компютъра се явяват електронните схеми И, ИЛИ, НЕ, И—НЕ, ИЛИ—НЕ и други.

Логическите елементи на компютъра се явяват електронните схеми И, ИЛИ, НЕ,

И—НЕ, ИЛИ—НЕ и други.
Слайд 39

Всеки логически елемент има свое условно обозначение, което изразява неговата логическа

Всеки логически елемент има свое условно обозначение, което изразява неговата логическа

функция, но не указва с каква именно електронна схема в него е реализиран. Това опростява записа и разбирането на сложни логически схеми.
Слайд 40

Това е таблично представяне на логическите схеми (операции), в които са

Това е таблично представяне на логическите схеми (операции), в които са

изчислени всички възможни съчетания на значението на истинност на входните сигнали (операнди) заедно със значението на истинност на изходните сигнали (резултат от операцията) за всяко от тези съчетания.

Таблица на истинност

Слайд 41

Схема И реализира конюнкция на две или повече логически значения. Схема И

Схема И реализира конюнкция на две или повече логически значения.

Схема

И
Слайд 42

Единица на изхода на схема И ще има, тогава когато на

Единица на изхода на схема И ще има, тогава когато на

всички входове има единици. Когато на единия от входовете има нула, на изхода също ще има нула.

Таблица на истинност на схема И

Слайд 43

Схема ИЛИ реализира дизюнкция на две или повече логически значения. Схема ИЛИ

Схема  ИЛИ  реализира дизюнкция на две или повече логически значения.

Схема

ИЛИ
Слайд 44

Таблица на истинност на схеми ИЛИ Когато на един от входовете

Таблица на истинност на схеми ИЛИ

Когато на един от входовете

на схема  ИЛИ  има единица, на нейня изход също ще има единица.
Слайд 45

Схема НЕ (инвертор) реализира операцията отрицание. Връзката между входа x на

Схема НЕ  (инвертор) реализира операцията отрицание.  Връзката между входа x  на

тези схеми и изхода F  може да се запише със съотношението  F = x  където  х  се чете като "не x" или  "инверсия х".

С х е м а НЕ

Слайд 46

Таблица на истинност на схема НЕ Ако на входа на схемата

Таблица на истинност на схема НЕ

Ако на входа на схемата

е 0,  то на изхода е 1.  Когато на входа е  1,  на изхода е  0. 
Слайд 47

Схема И—НЕ се състои от елемента И и инвертор и осъществява

Схема И—НЕ се състои от елемента И и инвертор и осъществява

отрицание на резултата на схема И. Връзката между изхода F и входа x и y на схемата се записва по следния начин: F=x·y, където x·y  се чете като  "инверсия на x и y".  

С х е м а И—НЕ

Слайд 48

Таблица на истинност на схеми И-НЕ

Таблица на истинност на схеми И-НЕ

Слайд 49

Схема ИЛИ—НЕ се състои от елемента ИЛИ и инвертора и осъществява

Схема ИЛИ—НЕ се състои от елемента ИЛИ и инвертора  и осъществява

отрицание на резултата на схемата ИЛИ. Връзката между изхода  F и входа  x  и  y  схемите записват в следния вид : F=x+y, където x+y ,  се чете като  "инверсия  x или y ".

С х е м а ИЛИ—НЕ

Слайд 50

Таблица на истинност на схеми ИЛИ—НЕ

Таблица на истинност на схеми ИЛИ—НЕ

Слайд 51

Това е електронна схема, широко използвана в регистрите на компютъра за

Това е електронна схема, широко използвана в регистрите на компютъра за

надеждно запомняне на един разряд двоичен код. Тригера има две устойчиви състояния, едното от които съответствува на двоична единица, а другото на двоична нула.

Тригер

Слайд 52

Най-разпространения тип тригер е така наречения RS-тригер (S и R, съответно,

Най-разпространения тип тригер е така наречения RS-тригер (S и R, съответно,

от английски set — зареждане, и reset — нулиране).

0

1

0

1

S

R

Q

Q

Слайд 53

Това е електронна логическа схема, извършваща сумиране на двоични числа. Суматора

Това е електронна логическа схема, извършваща сумиране на двоични числа.

Суматора

служи, преди всичко, като централен възел на аритметико-логическото устройство на компютъра, като намира приложение също и в други устройства и машини.

Суматор