Общ психотерапевтичен подход в обгрижването на пациентите

Июль 24, 2022

Главная
Медицина
Общ психотерапевтичен подход в обгрижването на пациентите

Содержание

2. Въведение Професията на медицинския специалист е “комуникативна” професия и не може да се упражнява пълноценно без
3. Въведение Поради сложния характер на човешкото поведение никакви технически средства не могат да поемат ролята на
4. Универсални правила за общуване Основа на човешките интеракции – приемат се за стандарт в ежедндевните и
5. Особености на комуникацията в медицинския контекст Необходимо е медицинският специалист да притежава определени качества и умения,
6. Особености на комуникацията в медицинския контекст Предоставяне само на потвърдена информация: необходимо е болният и близките
7. Особености на комуникацията в медицинския контекст Разговорът с болния притежава психотерапевтичен характер: самата среща медицински специалист
8. Особености на комуникацията в медицинския контекст Доброжелателност, отзивчивост и емпатичност: Това са качества, които трябва да
9. ЕМПАТИЯ – схематично представяне по Wilmer (1968) Съжаление Съчувствие Вчувстване/Емпатия Рязкото разграничение между „Аз“ (мед. специалист)
10. Особености на комуникацията в медицинския контекст Да бъде изслушван пациента; Да се разбере това, което той
11. Умения за рефлексивно (активно) и нерефлексивно (пасивно слушане) От решаващо значение за продуктивността на един разговор
12. Умения за рефлексивно (активно) и нерефлексивно (пасивно слушане) Добрият слушател е активен. Той стимулира разказа, дава
13. Техники за активно слушане • Насърчаване на говорещия — показва се заинтересованост и се подбужда събеседника
14. Техники за активно слушане Уточняване, разясняване — помагат да бъде добре разбрано чутото, да се получи
15. Техники за активно слушане Отразяване на чувства — цели да се покаже разбиране на чувствата на
16. Техники за активно слушане Обобщение — формулиране на изводи от чутото и наблюдаваното в поведението на
17. Пасивно (нерефлексивно слушане) В определени фази от общуването много полезно може да бъде и нерефлексивното слушане.
18. Пасивно (нерефлексивно слушане) Пасивното слушане може да бъде полезно при следните ситуации: Когато пациента е нервен,
19. Фактори, които затрудняват общуването медицински персонал - болен Дезинтересованост, изразяваща се в пасивно поведение Липса на
20. Фактори, които затрудняват общуването медицински персонал - болен (ятрогения) Ятрогенията (буквално „причинен от лечителя“) е термин
21. Практически правила спомагащи психотерапевтичния контакт с пациента Овладяването и прилагането на средствата на ефективната комуникация в
22. Практически правила спомагащи психотерапевтичния контакт с пациента Обяснение на извършваните манипулации и дейности, свързани с него
23. Практически правила спомагащи психотерапевтичния контакт с пациента Използване и на подпомагащи комуникационни средства (жестове, фотографии, предмети,
25. Скачать презентацию

Слайд 2

Въведение
Професията на медицинския специалист е “комуникативна” професия и не може да

се упражнява пълноценно без наличието на теоретични познания и практически умения по комуникативност.
Колкото по-деликатно и сложно е естеството на интерперсоналното общуване, толкова по-високо ниво на комуникативност трябва да притежава професионалистът.

Слайд 3

Въведение
Поради сложния характер на човешкото поведение никакви технически средства не могат

да поемат ролята на здравните специалисти, които чрез ежедневното си общуване, наблюдение и взаимодействие се стремят да разберат поведението и преживяванията на човека в здраве и болест.
Добрата комуникация между медицинския персонал, болния и неговите близки се основава както на утвърдени психологични правила за взаимодействие между хората, така и на специфични за здравната практика поведенчески модели.

Слайд 4

Универсални правила за общуване
Основа на човешките интеракции – приемат се за

стандарт в ежедндевните и формални и неформални ситуации на общуване (в западната култура)
Могат да бъдат обобщени както следва:
Уважавайте автономността на другите хора.
Гледайте другия в очите, когато общувате директно.
Не дискутирайте с други хора това, което някой е споделил с вас конфиденциално. Спазвайте доверителност в общуването.
Не критикувайте публично друг човек. Смисълът на критиката като коректив на поведение се загубва при публичността.

Слайд 5

Особености на комуникацията в медицинския контекст
Необходимо е медицинският специалист да притежава

определени качества и умения, за да осъществява ефективно професионално общуване с пациента. За целта е необходимо да се спазват някои психотерапевтични правила при общуването с болния:
Тактичност и определено ниво на психологична култура. Изрязява се в:
Точно отчитане на очакванията на пациента за начина на общуване (липсата на такова често води до конфликти).
Отчитане на отношението на пациента към собственото му заболяване – зависи от характеровите особености, възпитанието и ценностната система, образованието, религията, преживени здравословни проблеми и т.н.

Слайд 6

Особености на комуникацията в медицинския контекст
Предоставяне само на потвърдена информация: необходимо

е болният и близките му да бъдат осведомени по подходящ начина за диагнозата, състоянието на пациента и прогнозата. Особено деликатен момент е съобщаването на неблагоприятна диагноза и прогноза на заболяването
Пред пациента не се обсъждат всички възможни усложнения, които могат да произтекат от болестта: необходимо е здравния специалист да прецени как да дозира и подбере информацията за тях така, че да мотивира болния за активно съдействие в лечебния процес.

Слайд 7

Особености на комуникацията в медицинския контекст
Разговорът с болния притежава психотерапевтичен характер:

самата среща медицински специалист – пациент трябва да бъде взаимоотношение, внасящо успокоение.
Уважение към пациента: умението да се изразява уважение към пациента и неговите преживявания е качество, което се постига трудно. Открива се в някои дребни, но съществени детайли във взаимоотношенията: в уважителния тон, топлото, вежливо обръщение към пациента, назоваването по име, здрависването и т.н.

Слайд 8

Особености на комуникацията в медицинския контекст
Доброжелателност, отзивчивост и емпатичност: Това са

качества, които трябва да се проявяват в общуването с болния. Особено важно е медицинският персонал да притежава т.нар. емоционална интелигентност, да развива емоционални качества, които са необходими за постигане на по-добро разбиране за човешкото поведение.
Емпатия: способност за идентифициране с пациента и неговото състояние/преживявяния, като в същото време се поддържа дистанция. Медицинската професия е свързана пряко с необходимостта от развиване на емпатията като социално умение и лично качество.

Слайд 9

ЕМПАТИЯ – схематично представяне по Wilmer (1968)
Съжаление
Съчувствие
Вчувстване/Емпатия
Рязкото разграничение между „Аз“ (мед.

специалист) и „Другият“ (пациент) при съжалението е изразено с права, която разделя формата на две половини. Основата на съжалението е загрижеността, съпроводена и от чувството, че страданието е непоносимо.
В модела на съчувствието „азът“ заобикаля „другия“ , обгражда го и влиза в съприкосновение с външните му граници. Основното в съчувствието е споделянето – болката се изживява споделено от двамата.
В модела на вчувстването „азът“ е вътре в „другия“ и в съприкосновение с вътрешните му граници. Основна характеристика тук е разбирането – да се влезе в същността на страдащия, сякаш болката е на медицинския специалист, който при все това запазва себе си.

Слайд 10

Особености на комуникацията в медицинския контекст
Да бъде изслушван пациента; Да се

разбере това, което той споделя за болестта си. Да се даде необходимия полезен съвет за лечението на заболяването: „Мъдър е не този лекар, който много знае, а този, който ще препоръча на болния най-необходимото, ще го разбере напълно и ще се отнася към него по най-добрия начин” (Аргайл 1989)

Слайд 11

Умения за рефлексивно (активно) и нерефлексивно (пасивно слушане)
От решаващо значение за

продуктивността на един разговор е умението да слушаме събеседника си – това е доказано от много съвременни проучвания.
Добрият слушател осигурява пространството и тишината, необходими за другия. Разказът не бива да се обременява с възклицания и прибързани съвети.
В резултат на доброто слушане се създава атмосфера на доверие. Слушателят успява да „навлезе“ по-пълно в същината на разказа или ситуацията, за която болният или неговият близък говори.

Слайд 12

Умения за рефлексивно (активно) и нерефлексивно (пасивно слушане)
Добрият слушател е активен.

Той стимулира разказа, дава различни послания, с които убеждава говорещия, че проявява интерес. От вербалните и невербалните реакции на слушателя се усеща съпричастност.
Умението да слуша е едно от най-важните умения за медицинския специалист. Внимателното вслушване в думите на пациента и неговите близки означава по-бързо и ефективно вникване в неговите потребности.

Слайд 13

Техники за активно слушане
• Насърчаване на говорещия — показва се заинтересованост

и се подбужда събеседника да продължи разказа. Например: „Какво се случи, след като…“
За насърчаването е необходимо:
да се използват отворени въпроси
да не се изказва съгласие или несъгласие
да не се използват езикови шаблони

Слайд 14

Техники за активно слушане
Уточняване, разясняване — помагат да бъде добре разбрано

чутото, да се получи допълнителна информация.
Необходимо е да се задават въпроси за търсене и разясняване на информацията, да се повтори чутото изказване, ако звучи неясно и др. Например: „Кога стана това?“, „Къде се случи?“, „Ако това е станало вчера, защо…“, „Правилно ли съм разбрал, че…“.

Слайд 15

Техники за активно слушане
Отразяване на чувства — цели да се покаже

разбиране на чувствата на събеседника и да му се помогне да ги разбере по-добре, когато ги чуе описани от друг човек.
За това е необходимо да се следи за вербалния и невербален израз на емоциите и с толерантност да се назоват чувствата. Например: „Като че ли си много разстроен?“, „Аз виждам, че усещаш недоверие от страна на …“

Слайд 16

Техники за активно слушане
Обобщение — формулиране на изводи от чутото и

наблюдаваното в поведението на говорещия. За това е необходимо да се преразкажат водещите точки от разказа и съпътстващите ги емоции, и деликатно да се анализират.
Например: „Доколкото разбирам, най-важно за тебе в дадената ситуация е …“
Зачитане — показване на значимостта на събеседника. За това е необходимо да се потвърди важността на повдигнатите от събеседника проблеми и неговите преживявания, както и да се изрази разбиране на неговите усилия и мотиви.

Слайд 17

Пасивно (нерефлексивно слушане)
В определени фази от общуването много полезно може да

бъде и нерефлексивното слушане. То се състои в умението внимателно и заинтересовано да мълчим, без да се намесваме в речта на говорещия събеседник със съществени забележки.
То представлява мълчалива, но много ценна психологическа подкрепа на пациента, позволяваща му успешно да се изкаже в момент, когато изпитва затруднения.

Слайд 18

Пасивно (нерефлексивно слушане)
Пасивното слушане може да бъде полезно при следните ситуации:

Когато пациента е нервен, емоционално възбуден, стресиран
когато изпитва трудности в изясняването, формулирането и изразяването на проблемите си – пасивното, но ангажирано и съчувствено слушане, ще го облекчи в този случай, за разлика от активна намеса, коят няма да помогне, а ще затрудни взаимното разбиране
При стеснителни и неуверени в себе си хора – те се чувстват по-уютно и се “отпускат” в компанията на по-сдържани събеседници.
Част от хората, преживяващи емоционални кризи, търсят в събеседника си мълчаливо съчувстващ резонатор, а не настоятелен съветник.

Слайд 19

Фактори, които затрудняват общуването медицински персонал - болен
Дезинтересованост, изразяваща се

в пасивно поведение
Липса на непринуденост и естественост в поведението (стереотипно поведение) или прекалена беизразност
Неумение за активно слушане, изразяващо се в шаблонни отговори, прибързани съвети и оценки, недооценяване на ситуацията, когато се изисква грижа и т.н.
Ползване на език несъобразен със социокултуралното ниво на пациента, неговата възраст и др. (например неразбираема медицинска терминология)
Нетактично и/или грубо отношение

Слайд 20

Фактори, които затрудняват общуването медицински персонал - болен (ятрогения)
Ятрогенията (буквално „причинен

от лечителя“) е термин въведен от O. Bumke (1925), с който се обозначава крайно нежелан резултат от неправилното общуване с пациента.
Разбира се като заболяване или усложняване на заболяване, предизвикано от думи или действия на медицински специалист, оказали на психиката, а оттам и на организма на болния отрицателно въздействие.
Ятрогенията може да възникне не само при думи и действия на медицинския специалист, но и при въздържание от тях.

Слайд 21

Практически правила спомагащи психотерапевтичния контакт с пациента
Овладяването и прилагането на средствата

на ефективната комуникация в лечебната практика въздейства благоприятно върху поведението на пациента и подпомага терапевтичния процес.
Основните практически правила спомагащи за ефективен (психотерапевтичен контакт) с пациента са:

Слайд 22

Практически правила спомагащи психотерапевтичния контакт с пациента
Обяснение на извършваните манипулации и

дейности, свързани с него или за него.
Използване на кратки и прости изречения.
Влагане на нужната интонация.
Наблягане на значимите думи.
Отговаряне на всяко усилие за комуникация.
Индивидуално внимание.

Слайд 23

Практически правила спомагащи психотерапевтичния контакт с пациента
Използване и на подпомагащи комуникационни

средства (жестове, фотографии, предмети, ясна мимика, поза на тялото и др.).
Стимулиране при нежелание за комуникиране.
Интерпретиране на стереотипни фрази и думи.
Съобразяване с индивидуалните характеристики на болния.
Комуникация, съответстваща на пола, образованието, възрастта, образователния ценз, култура, етническа принадлежност и др.
Комуникация с близките на болните.

Общ психотерапевтичен подход в обгрижването на пациентите

Содержание

ВъведениеПрофесията на медицинския специалист е “комуникативна” професия и не може да

ВъведениеПоради сложния характер на човешкото поведение никакви технически средства не могат

Универсални правила за общуванеОснова на човешките интеракции – приемат се за

Особености на комуникацията в медицинския контекстНеобходимо е медицинският специалист да притежава

Особености на комуникацията в медицинския контекстПредоставяне само на потвърдена информация: необходимо

Особености на комуникацията в медицинския контекстРазговорът с болния притежава психотерапевтичен характер:

Особености на комуникацията в медицинския контекстДоброжелателност, отзивчивост и емпатичност: Това са

ЕМПАТИЯ – схематично представяне по Wilmer (1968)СъжалениеСъчувствиеВчувстване/ЕмпатияРязкото разграничение между „Аз“ (мед.

Особености на комуникацията в медицинския контекстДа бъде изслушван пациента; Да се

Умения за рефлексивно (активно) и нерефлексивно (пасивно слушане)От решаващо значение за

Умения за рефлексивно (активно) и нерефлексивно (пасивно слушане)Добрият слушател е активен.

Техники за активно слушане• Насърчаване на говорещия — показва се заинтересованост

Техники за активно слушанеУточняване, разясняване — помагат да бъде добре разбрано

Техники за активно слушанеОтразяване на чувства — цели да се покаже

Техники за активно слушанеОбобщение — формулиране на изводи от чутото и

Пасивно (нерефлексивно слушане)В определени фази от общуването много полезно може да

Пасивно (нерефлексивно слушане)Пасивното слушане може да бъде полезно при следните ситуации:

Фактори, които затрудняват общуването медицински персонал - болен Дезинтересованост, изразяваща се

Фактори, които затрудняват общуването медицински персонал - болен (ятрогения)Ятрогенията (буквално „причинен

Практически правила спомагащи психотерапевтичния контакт с пациентаОвладяването и прилагането на средствата

Практически правила спомагащи психотерапевтичния контакт с пациентаОбяснение на извършваните манипулации и

Практически правила спомагащи психотерапевтичния контакт с пациентаИзползване и на подпомагащи комуникационни

Похожие презентации