Изречение и изказване BULB322 Добрият български език Есенен семестър 2008/09 г. Програма “Език и литература” НБУ © Б. Георгиев

е:
Най-голямата граматична единица в езика;
Най-малкият градивен елемент на текста;
С изречението говорещият означава ситуация от извън езиковата действителност.

е хубаво.
За човек от Европа това изречение означава ситуация, в която времето е слънчево, сухо и относително топло.
За охлюва това изречение означава ситуация, в която времето е дъждовно.

езикова действителност...

Основното предназначение на човешкия език (естествения език) е да казва неща за това, което е извън езика.
Времето е хубаво се отнася до ситуация, която е извън езика и която е елемент от това, което ни заобикаля.

означиш нещо, означава да го кодираш.
Граматиката е кодът на човешкия език.
Изреченията кодират нещата, които казваме за извън езиковата действителност, чрез действието, наречено “предикация”.

“предикация” означава “приписване на признак”.
Как приписваме признаци, като се изразяваме чрез езика?

на признак

Човек
Жена
Момиче
Красиво момиче
Красивото момиче на последната маса от дясната редица.

на признак

Момичето, седящо на последната маса в дясната редица, е красиво.

на признак

Висшата степен на предикацията е конструкцията от име и глагол, като глаголът активира името.
Добър човек.
Този човек е добър.

е реалната комуникативна единица – а не изречението (!) – която най-често се проявява във формата на изречение.
Ако метафоризираме изказването като човешко тяло, изречението е “скелетът” на изказването.

Сега

е проява на определен тип словесно действие (речев акт), което (който) извършваме в комуникацията и се изявява под формата на изречение.

г.
Програма “Език и литература”
НБУ
© Б. Георгиев

какво става въпрос?

Първоначална класификация на словесните действия (речевите актове), защото в случая не става въпрос за видове изречения, а за видове изказвания, прояви на основни типове словесни действия (речеви актове).

изречения

Представят словесното действие (речевия акт) “твърдение”:
Земята се върти около Слънцето.
Представят словесното действие (речевия акт) “описание”:
Лекцията продължи повече от два часа и безкрайно отегчи публиката.

изречения

Представят словесното действие (речевия акт) “косвено питане”:
Питам те колко е часът.
Представят словесното действие (речевия акт) “косвена молба”:
Ако не възрязавате, ще дойда и аз.

изречения

Представят словесното действие (речевия акт) “косвена заповед”:
Господата се приканват да заемат местата си в залата.

изречения

Представят различни словесни действия (речеви актове), които назоваваме общо “въпроси”.

въпроси:

Въпроси, с които се търси информация:
Колко е часът?
Въпроси, имащи валидността на молба:
Бихте ли ми подали солницата?

въпроси:

Въпроси, изразяващи любезност към партньора в комуникацията:
Как си?
Как сте?
С нещо да се похвалиш/похвалите?

въпроси:

Въпроси, посочващи оспорване на властническа позиция (стратегически въпрос):
Кой ти каза, че можеш да сядаш на моя стол?

въпроси:

Въпроси, представящи общоприети твърдения, които е твърде тривиално да бъдат представяни чрез т. нар. “съобщителни изречения” (т.е. т. нар. “реторични въпроси”)
Кой не знае Чавдар войвода, кой не е слушал за него?
Христо Ботев

изречения

Чрез тези изречения се изразяват следните словесни действия (речеви актове):
Заповед:
Слушай моята команда!
Настойчива молба:
Много ви моля – помогнете ми!

изречения

Чрез тези изречения се изразяват следните словесни действия (речеви актове):
Подбуда:
Да гласуваме!
Настойчивост:
Искам тази кукла още сега!